МЪРЗЍ МЕ несв., непрех. Нямам желание да работя, да свърша, да извърша нещо, обхванал ме е мързел, изпитвам мързел. Ей холам, какви сте мързеливи, да ви вземе дяволът, мързи ви да си направите една лопата от една дъска и един върбов прав прът. Ц. Гинчев, ГК, 62. Пиели само дъждовна вода. Като завалял дъжд, лягали на гръб, отваряли си устата и гълтали капките, защото ги мързяло да ходят чак до кладенците. А. Каралийчев, ПС I, 54. Той [инспекторът] пък се загрижил за опасността от холера. Тя мина и замина отдавна, но той продължава да ни плаши с холерата, щото го мързи да измисли друго. Черемухин, СбХС, 287. — Златен занаят имам, виждаш. Работя добре и не ме мързи. Д. Талев, ЖС, 373. Ванко застана срещу него и каза усмихнато: — Все работиш, чичо, все се занимаваш с нещо. Не те мързи. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. — Дошъл е Лило гайдаря, / та ме вика да станем, / да се пристанем; мене ме мързи да станем, / камо ли да се пристанем! Нар. пес., СбНУ ХLI, 401.
◊ Мързи ме хляб да ям. Разг. Изключително мързелив съм.